[usernames]'s blogs
Повечето от нас приемат критиката и неодобрението твърде лично. Когато някой изрече думите: „Ти си...” (сами попълнете празното място), често приемаме това, което чуваме за себе си, за истина.
Коментарите на другите за нас се основават на това, как те ни възприемат, и в повечето случаи нямат нищо общо с истината, кои сме и какви сме.
Ето какво можем да помним, когато чуем груби коментари за себе си:
1. Не става дума за теб. Когато хората те оскърбят или говорят лоши неща за теб, това е отражение на случващото се вътре в тях. Ти си просто мишената за момента. Грубата критика обикновено е…
Един професор от известен научен институт задал на студентите си следния предизвикателен въпрос: “Бог ли е сътворил всичко съществуващо?”
Един от студентите веднага заявил: “Разбира се, че Бог.”
“Значи, всичко е сътворено от Бога?”, попитал отново професорът.
“Точно така, сър”, отвърнал студентът.
Студентът не отговорил нищо, защото не знаел какво да каже на изложената от професора хипотеза и на направеното заключение. Професорът се почувствал доволен…
Малоценността е като криво огледало, в което се оглеждаме и никога не ни хареса това, което виждаме. Но защо трябва да се оглеждаме в това огледало, след като знаем, че е криво? Или може би не знаем?
Една от борбите, които човек води в този свят е да бъде оценен и приет. Никой не желае да бъде отхвърлен. Но много често точно това се случва в живота ни – да бъдем наранени от хора, които не ни познават или имат неправилна преценка за нас. Болката намира място във всяко сърце, което е отворено за разочарование. Да бъдеш оценен, но от кого?…
Всеки мъж смята, че е перфектният любовник. Че дори не съществува теоретичната възможност жена да напусне леглото му разочарована. Естествено, сигурно има мъже, които не знаят как да се отнасят правилно с жените, но не и аз. Това ли си помислихте току що.
- Жените обичат да бъдат прелъстявани. За тях бавното събличане и милване е много важно. Това предизвиква очакване и ги подготвя за предстоящата наслада.
- Обичам да я задоволявам орално и й го показвам. Някои жени изпитват смесени чувства към оралния секс. Ако партньорката Ви се чувства неудобно, никога няма да ѝ хареса. Например, ако искате да й отделите време след…
Добрите и злите сили влезли в дома на човека и му донесли своите дарове. Най-лошият “подарък”, който получил той била завистта.
Докато са на земята хората са длъжни да живеят в съгласие, да намират път един към друг, да се обединяват и да си помагат. Иначе земята ще се разтвори под тях или небето ще се разпали срещу тях, над главите им. Но завистта е най-силното средство на развалата и разпада. Тя е измислена от майстора на “Самота” и “Един срещу друг”.
За да живеем в мир с останалите, трябва да “прощаваме” различността на другия, преимуществата му и неговото първенство. Не…
Може би... сме обречени да срещаме грешните хора преди да срещнем правилните, за да можем когато срещнем точния човек да знаем как да бъдем благодарни за този подарък.
Може би... когато се затваря вратата на щастието, се отваря друга; но често ние гледаме толкова дълго към затворената врата, че изобщо не виждаме новата, която е отворена специално за нас.
Може би... е истина, че не знаем какво притежаваме докато не го загубим, но също така е истина, че не знаем какво ще ни липсва, докато то не си отиде.
Може би... най-щастливите хора нямат непременно най-доброто от всичко; те просто се възползват максимално…
Живели някога на света един обикновен мъж и една обикновена жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал на фотьойла пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, готвела вечеря. Давала му вечерята и крещяла, че нищо не прави у дома, че печели малко…
Иван се раздразнил от вечните скандали на жена си. Но не й отговарял с грубост, само си мислел: „Самата тя е размъкната повлекана, а и изисквания има. Съвсем друга беше, когато се оженихме – красива, ласкава“.
Веднъж, когато жената с крясъци накарала Иван да изхвърли боклука, той, неохотно откъсвайки се от телевизора,…
„Дядо Коледа, ела! Дядо Коледа, ела!”
Още чувам възгласите на тридесетината малчугани. След появяването ми в ролята на Дядо Коледа беше необходимо само няколко пъти да извикам познатото „Хо-хо-хо!” и отново да предизвикам децата да избухнат в радост.
Някои казват: „Това е магията на предстоящите празници”. Подаръците! Събиранията! Веселото настроение! Дядо Коледа…
Не искам да пиша обаче за тях. Нямам желание да говоря за разликата между Коледа и Рождество Христово. Не ми се изреждат нещата, които изместват погледа ни от смисъла на празника.
Всъщност говори ми се точно за смисъла на празника. Иска ми се да споделя с вас малка част от великолепието…